Енергията е „проблем номер едно“ за икономиката на Африка, казва IEA Director
Близо 600 милиона души в Африка на Субсахара живеят без достъп до електричество, създавайки големи бариери пред развиването. Той освен задушава индустриалния напредък и успеваемостта на селското стопанство, само че също по този начин има отражение върху здравето и образованието: студентите постоянно имат малко осветяване, посредством което да учат, имунизациите не могат да бъдат хладилни и неналичието на достъп до чисти технологии за готвене е довело до тежко замърсяване на въздуха в семейството - причинявайки 700 000 преждевременни смъртни случаи годишна.
Според Международната енергийна организация (IEA), енергийните вложения в Африка са спаднали през последните години, макар че последните стратегии като Mission 300, стартирани от Световната банка и Африканската банка за развиване, имат за цел да отключат вложения и да обезпечат сила на 300 милиона души през идващите шест години.
Eleni Giokos от CNN приказва с д -р Фатих Бирол, изпълнителен шеф на IEA, по отношение на положението на енергетиката в Африка и провокациите, които континентът би трябвало да преодолее.
Това изявление е редактирано за дължина и изясненост.
Eleni Giokos: Когато приказваме за 600 милиона души на континента, които имат някаква енергийна неустановеност или няма достъп до електричество, какво значи това във връзка с вложенията, нужни за превъзмогване на тази бездна?
Фатих Бирол: Африка е континент от контрасти, когато става въпрос за сила. Африка има доста енергийни източници: петрол, газ, слънчева сила, вятър, геотермална сила, хидроенергия, всички от тях. Но в това време Африка е доста бедна, когато става въпрос за потребление на сила. Всяка секунда (човек) в Африка (няма) достъп до електричество и в това време четири от пет от пет фамилии употребяват открит огън, с цел да подготвят храненето си. Липсата на сила пречи на развиването на Африка, (това е) може би () проблем номер едно, когато става въпрос за стопанската система на Африка.
Какво ни би трябвало? В Африка се нуждаем от тези големи енергийни източници, с цел да се срещнем с вложения, с пари, с цел да вършим планове, с цел да внесем сила на хората и на стопанската система. И по този начин, това е основният проблем през днешния ден в Африка.
Нека разгледаме сместа за доставка на сила сега на африканския континент. Според въглищата съставляват 13%, петрол 26%, газ 18%, биогорива 40%. Възобновяемите енергийни източници са дребна част. Откъде би трябвало да дойдат парите, с цел да се възползват в действителност от този несметен запас?
Днес в Африка енергийният бранш получава към 100 милиарда $ вложения. Ако желаеме да забележим Африка, която обезпечава сила - чиста сила - на своите жители, би трябвало да забележим най-малко три пъти по -високи, към 300 милиарда $ вложения. Това би трябвало да идва от самите страни, а Африка има подобен голям капацитет, че с верните капиталови политики не би трябвало да е мъчно да се привлекат задгранични вложения. Проблемът е, че задграничните вложители считат, че Африка е рисков капиталов климат. Работата на държавните управления е да сведе до най-малко тези опасности, да сведе до най-малко бюрокрацията, да усили прозрачността... вместо да обезпечава неустановеност за вложителите. Инвеститорите би трябвало да знаят, че в случай че (те) влагат в африканската сила, те ще получат прилична възвръщаемост и това е обезпечено. Това е методът, по който държавните управления би трябвало да приготвят капиталовата рамка за вложителите.
Когато виждам общите световни въглеродни излъчвания от континента, свързани с енергийните излъчвания, Африка регистрира за това, което виждаме в международен мащаб. Континентът има невероятна опция, първо, да индустриализира, само че да го прави по друг метод към останалия свят. Каква тактика смятате, че това би трябвало да бъде признато?
Греховете на Африка във връзка с изменението на климата са съвсем незначителни. Делът на Африка (от международните излъчвания на въглероден диоксид, свързани с енергията), е по-малък от 3%, само че най-лошите резултати от изменението на климата се усещат в Африка. Когато преглеждаме бъдещето на африканската сила, изключително за електрификацията, виждам, че възобновимите енергийни източници ще играят доста значима роля: слънчева сила, вятър, хидроенергия и други. Но това не е единствено електрификацията, която ви е нужна за индустриализацията на (континента), само че се нуждаете и от други енергийни източници. Например, имам вяра, че Африка би трябвало да употребява природен газ по виновен метод - има големи запаси за природен газ. Африка би трябвало да употребява своята слънчева, вятърна, хидроенергия, природен газ, може би нуклеарна (енергия) в някои страни, всичките му енергийни източници, с цел да се развие. Време е в Африка да се развие в този момент и Африка се нуждае от доста сила - и Африка би трябвало да получи тази сила по чист, сигурен и наличен метод.
Африканската континентална зона за свободна търговия, упоритостта за основаване на най -големия търговски блок в света, по какъв начин това ще промени играта във връзка с африканските страни, които си сътрудничат?
Идеята е доста добра. Ако можем да намерим (начин) за поощряване на търговията измежду африканските страни, това може да увеличи успеваемостта на разноските на доста планове и да понижи данъчните проблеми. Той може да обезпечи подтик на капиталовите потребности в Африка, в случай че тя вярно се ползва.
В какви страни се надявате, къде виждате огромен прогрес?
Не бих желал да избера една страна, само че виждам, че (в) Африка, държавните управления в този момент схващат от ден на ден и повече, че без да вземат решение енергийния проблем, те не могат да създадат своите жители щастливи или заможни. Ако няма сила, няма непоклатимост. Ако няма сила, няма икономическо развиване. И Африка би трябвало да реши този проблем. Някои държавни управления вършат доста положителни стъпки в Африка на Субсахара, само че някои други изостават, за жалост.
